Той се отдалечи съвсем малко и ме погледна. В очите му имаше нещо, но неможех да определя какво. Първоначално помислих че е болка, после че е тъга, но не знаех. Въздъхнах и казах:
-Знам че няма да ме нараниш. Не знам защо но просто съм сигурна, имам ти доверие. Още когато се запознахме и знаех че мога да ти се доверя. - погледнах го. Имаше нещо в него:
-Какво има, какво те мъчи? Не може просто да ми кажеш че трябва да ме е страх от теб, без основание, и че трябва да побягна от теб, едва ли не с писъци. - погледнах го, мисля че го харесвах, в момента не исках да го губя, той беше част от живота ми. Очите ми се насълзиха, но преглътнах сълзите и зачаках отговора му.