Малко,по малко дъжъдт бе започнал да спира.Джес беше изцяло мокра,сякаш се бе къпала в езерото направо с дрехите.Явно слънцето бе взело малко надмощие над облаците,защото доста слънчеви лъчи започваха да се спускат отгоре.Единия от тях падна точно върху лицето на Хафк и тя присви очи,след което направи крачка в страни.Вдигна поглед нагоре,където бе седнал Крис и го зегледа.Беше едър и строен вамир,както всички останали много хубав.Русата му коса бе леко разрошена,но почти суха.Като забеляза това,Джесика докосна своята,от която все още се стичаше вода.
-Аз просто реших да се разходя.-отвърна тя след дългото мълчание.-Никога не съм идвала тук и ми беше любопитно...А ти да не си бягал измежду капките?-усмихна се демонът.
-Защо реши така?-учудено я загледа Крис.
-Просто си сух.-уснтите й се присвиха.
-А,това ли?!...Е може да се каже...-вампирът скочи от клона,на който се бе разположил и доблжи Джес.-Та ти наистина ли,никога не си идвала тук?
-Е,да..Защо пък трябва да съм идвала?-Джесика направи крачка назад,раздразнена от нов слънчев лъч.
-Ами,демоните,нали живеете вечно?-Хелскрийм показа знанията си,относно тези същества.
-Да..да..и?-жената все още недоумяваше,накъде клони.
-Ами,на колко години си?-ироничният му поглед падна върху нея.-Би трябвало да си обиколила вече целия свят?-последва риторичен въпрос.
-Би тярбвало,но явно не съм...235...години.-усмихна му се тя.
-Уау...доста си стара,ъм пърдон искам да кажа,че доста дълго си живяла...Е,разбара ме нали?-Крис се надяваше,че не я е засегнал,защото знаеше че годините са една от темите,които засягат жените.
В отговор Джесика само се изсмя и започна да върти главата си,оглеждайки околноста,която вече грееше от лъчите на слънцето.Доста птички бяха се събудили вече,и весело летяха над езерото,спускайки се от време на време поради някаква причина.Зловещата тишина вече бе разсеяна от птичи песни.
-Защо се смееш?-вампирът прекъсна смехът й.
-Спокойно,разбрах те.-Джес укроти смеха си.-Който и да ми каже,че съм стара,по никакъв начин не може да ме обиди...Сам помисли,изглеждам ли на 235?-тихият й смях се разнесе над езерото.
-Ако щеше да изглеждаш на 235,досега да съм ибягал.-мъжът повдигна веждите си.-И аз съм стар...На 153 съм.-вметна Крис.
-Та ти си още млад...-погледът на Джесика се втренчи в един белоглав орек,който се заби в езерото като коршум,а след секунда изхвърча оттам с риба,заловена с крачетата му.-Доста сте интересни хищниците.-жената продължи да наблюдава величественната птица.
-Какво имаш впредив под това "сте"...?-вампирът започна да обикаля около нея,сякаш щеше да я изяде всекий момент.
-Теб...всички вампири,вие сте хищници и имате доста интересен начи за примамване на жертвите си.-усмихна му се тя,като насочи погледа на красивите си очи върху него.
-Ние не ядем плячката си,а само изпиваме малко от това,което имат в излишък.-обясни и кръвопиецът.-А и нали ти казах...Не лувувам хора,само животни.
-Но се искушаваш да го направиш.-Хафк се запъти към езерото.-Ако бях човек,вярвай ми..До сега да съм се разпищяла и да съм се втурнала на някъде,но нас демоните ни грее друго слънце...-тя клекна и спусна ръката си към кристалната вода.-На вамирите им е трудно да се доберът до нас....А ако някой го направи,казваме си "Просто комар"-Джесика се изсмя и размърда ръката си,която бе спуснала във водата.
Огледалният образ на небето се размърда.
-Дали ще си толкова самоуверен в себе си,ако сме на място,на което няма вода?-жената се изправи и погледна към гората...
В ръката й се появи едно енергийно кълбо и тя го запрати нанякъде.Секунди след това се чу силен вой на вълк,който утихна не след дълго....