Джесика бе лежала на леглото си цял ден,без да има някакви планове за по-нататък,но това й омръзваше.От друга страна тя нямаше какво друго да прави,тъй като от три дена не бе нападана от вещици.Жената тъпо гледаше тавана и броеше пукнатините по него.Отсреща й имаше голям прозорец,а около него черни и дебели пердета,които скриваха всички лъчи на слънцето ако бъдат използвани.Вятърът спокойно си влизаше в стаята на Джес през отворения прозорец и развяваше косите й.През главата на този демон минаваха сто мисли на веднъж и сякаш се бореха,коя да бъде обмислена по-напред.Беше много тихо,мъртва тишина.Това може би оправдаваше името на имението на Хафк.Изведнъж,зловещото спокойствие на Джесика бе прекъснато от натрапник.Черна гарга влетя в стаята й и започна силно да грачи.
-Теб съм те виждала някъде!-изсъска Хафк и бързо се изправи.
Тя си спомни проблемите,пречинени от това същество,тъй като не бе само птица,преди няколко дена.Докато Джес гледаше втренчено черното създание,то се шмугна обратно навън,грачейки с все сила.
-Няма да се измъкнеш!-Джесика сякаш го каза сама на себе си,а после се хвърли през прозореца,с цел да убие това нещо...
Жената бягаше доста дълго,просто искаше да види накъде ще отиде тази гарга.Птицата летеше доста бързо,но желанието на Джес да я проследи беше много силно,от където тя вадеше сили да бяга наравно с гаргата.Изведнъж нарушителят на безделието й се шмугна в едни скали и изчезна от погледа на Хафк.Тя се спря,а в погледа й ясно се различаваше злоба и нодоумение.
-Не съм бягала чак до тук,само защото нямам кавко да правя!-извика Джес и се втурна навътре,преседвайки миризмата на птицата.
Сега демонът не бягаше толкова бързо,защото по трасето й имаше доста скали,препречващи пътя й.За секудна,погледът й засече гаргата,която завиваше зад една скала.
-Ахаа..!-жената леко присви очи и се засили още пвоече.
Щом стигна до скалата,до която бе видяла птицата тя направи рязък завой,без да намаля скоростта си.Но това явно бе голяма грешка,тъй като тя се блъсна в две жени,стоящи на ръба на една скала и трите полетяха надолу.
-Какво подя...!-извика едната,озовавайки се долу,но изречението й бе прекъснато,тъй като Джес падна отгоре й.
-Ааа...Ти си демон?-Хафк повдигна веждите си,гледайки едната от непознатите,върху която бе паднала,право в очите.
-Също като теб!-тихо прошепна непознатата и претъркули Джесика на другата страна.
-Винаги ли блъскаш непознати от скали?-обади се другата,изтърсвайки късата си рокля.
-Съжалявам...Беше случайно,не целих това!-Джес метна косата си назад...