Новият ден бе започнал коренно различно за разлика от другия.Слънцето се бе показало само на небето и нито един облак не вещаеше дъжд.Джесика бе лежала на огромното си легло цяла нощ,гледайки в тавана и мислише за случката от по-рано.Много неща й се въртяха в главата.От една страна,тя дори не познаваше този мъж и не знаеше какво цели.Докато от друга,тя се разкъсваше щом го чуеше,а това чувство не бе изпитвала от цяла вечност.Пред нея се открояваха две пътеки.Едната-да запази достойнството и славата си на силен демон,а другата-да рухне до него...Разумът и клонеше към първото,но сърцето говореше обратното...Джесика реши да се срещне с него и да поговорят очи в очи.Това би било най-разумното нещо,просто да си изяснят всичко.Всекий ден и се случва да търси вещици,вампирите не бяха по-различни...Така ,с малко магия Джес вече знаеше къде е...Жената бързо крачеше из голямата поляна,търсейки нещото,за което бе дошла.Не забелязваше красивите дървета около себеси,нито птиците,които се гонеха в луда игра из небето.Тя сякаш вървеше със затворени очи.Изведнъж,краката й се забиха на едно място.Демонът вдигна поглед напред,при което в далечината забеляза някого.
-Той е...!-усмихна се Джесика и продължи напред по-бързо,от преди.
Времето,за което го доближи беше съвсем малко,но на нея й се стори,че е крачела с часове,защото през този малкък период от време,в главата й се разхождаха милион мисли.Мъжът явно бе усетл присъствието й,за това се обърна и я загледа право в очите.От своя страна Джес също вдигна поглед и го насочи към него.Тя присви юмруците си...Беше толкова краси,сякаш изваян от ръцете на най-великия склупторист в света.Крис наистина приличаше на мраморна статуя,поне такава бе кожата му...бяла като сняг.От страни той изглеждаше като голяма буца камък,но много добре оформена.Сърцето на жената започна да тупти и тя усети някакво напрежение у себе си.Побърза да махне очи от него,за да може да се опомни,но й бе трудно да го направи.Стояха втренчени един в друг почти минута,докато единият не реши да прекъсне мълчанието.
-Здравей,Джес...Как си?-започна вампирът.
-Виж,не те познавам и не знам какво целиш,но знам,че вчера ми направи нещо,което ме побърка...-Хафк побърза да премине към главното,заради което бе дошла.-Когато чуя за теб,когато мисля за теб,когато те видя....Аз незнам какво ми става?-Джеси скръсти ръце и отново го погледна.
Дори не бе мръднал от позата си,в която го бе заварила.Ако не бе казал това "Здравей,Джес",тя сигурно щеше да си помисли,че той наистина е някаква статуя.
-Нещо да имаш да ми кажеш по въпроса..?-изстреля Джесика.