Седях в кухнята загледана в прозореца.По него имаше капки вода,защото преди минути бях изсипала вода на него.Гледах как капките се стичат до пода и как става локва.В ръцете си държах една ваза и когато се усетих,че я държа я хвърлих на пода.Не знам защо,но от това ми стана много добре.Не бях излизала вече седмица от вкъщи,защото пръстенат ми го нямаше,а на вън печеше ужасно слънце.Добре,че имах запаси от животинска кръв в хладилника ми иначе вече щях да психясам.Очите ми бяха подути,защото не бях спяла доста дълго време.По едно време станах и се проснах на дивана.Включих си телевизора и започнах да гледам някакво предаване по Биби си.
-Ехо!-извика някой от входната врата и аз скокнах.-Мелиса?
-Кой е там?-казах аз с дрезгав глас и се запътих към антрето.
-Спокойно Мел.Аз съм.-от вратата се появи момиче с къса до раменете руса коса и зелени очи.Тя беше нормално висока на ръст,но беше облякана с много странни дрехи.
-Ема!-аз я прегърнах и се зарадвах много.
-Нося ти пръстена.-тя извади пръстена ми от джоба на дънки те си
-Ти си моя герой!-аз взех пръстена и си го сложих.Излязох през вратата и поех дълбоко от чистия въздух.На вън слънцето печеше силно,но и приятно и водата в басейна ми блестеше.Аз се върнах вкъщи и предложих на Ема да влезем в басейна и тя веднага се съгласи.