Прегрътката ти така топла ,гореща разтапя леда в сърцето ми ,който среща Когато ме пуснеш тялото ми изтива Започвам леко да треперя, но сърцето ми гори,не спира,изгаря превръща се в пепел и само тя остава. Ледът ме завладява студеният вятър -обгръща, а споменът за теб отново и отново се връща и в кристални сълзи се превръща.
Kак да ти кажа, че те обичам? Като зная ,че в твойте очи на глупачка ще заприличам... Как да се надявам ,че на чувтвата ми да отвърнеш? След като зная ,че всичко на майтап ще обърнеш... Ти ще ме попиташ:’’Всичко е шега нали?” А от това още повече ще ме заболи , но сълзите ще преглътна и ще кажа:”Да” И за мен ти ще останеш сладка и несбъдната мечта ...
Времето отминава, а любовта ми към теб не намалява Уж казват,че то раните заличава , а то още повече ми причинява Мислех ,че ще забравя твоето лице, но вече зная, ти притежаваш моето сърце и ще те помня до края. Времето не може да убие любовта на това не е способна дори и смъртта.
Преди бях постоянно засмяна, а сега съм винаги в сълзи обляна. Как успя да угасиш усмивката от моето лице и да разбиеш на пърченца моето сърце? Мислех ,че съм силна ,но явно грешах влюбих се базнадеждно ,но късно разбрах. Прекалено горда бях да призная ,че те обичам и,че ми липсваш дори пред себе си отричам. Сега всяка една усмивка е фалшива и всяка реплика ''не го обичам'' - лъжлива.
Душата ми пеперуда беше и все към теб летеше. Ти хвана пеперудата в плен и превърна летния ден в ден зимен и студен. Шараните крилца потъмняха, първо посивяха,после почерняха и накрая с мрака се сляха.
Докато ти ми разказваше за нея, нищо не казах, щях да полудея. Усмихвах се фалшиво и плачех мълчеливо. Ти разказваше за очите й красиви и твоите сияеха щастливи. Мислиш ли ,че ме интересува, колко усмивката й е прекрана? Щом в този миг моята завинаги угасна? Когато я видиш сърцето ти започвало да пее... Е, браво.Моето преди можеше да се смее, но сега ридае и нищо друго вече не умее. Не можеше ли този разказ да ми спестиш? Не нали, трябваше за стотен път да ме нараниш?
Защо за теб умира моето сърце? Защо не може да забрави твоето лице.. Защо ли те обичам безгранично, когато ти ме гледаш безразлично... Никога не ще забравя последният ти поглед, леден и студен. и нещо изведнъж завинаги умря в мен.
Пак сълзите мъчително преглъщам и да те гледам не желая за това се обръщам. И искам ,но не мога да спра за теб да мечтая. Но има ли смисъл от напразни мечти, след като с нея си ти?! И колкото и сълзи да пролея, Ти пак си оставаш с нея... Щастлив си с нея ... Тази мисъл ме yбива всеки ден. И чудя се как още дишам, след като не остана нищо в мен ...