Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


You are not connected. Please login or register

Скалите...

5 posters

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1Скалите... Empty Скалите... Пет Апр 16, 2010 10:41 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

Скалите... 59cad3a29ac335c3336885478c8c87ac
Скалите бяха най - предпочитаното местенце сред младите.От тук се виждаше най - хубаво залеза на слънцето.
Свободно РП!

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

2Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 17, 2010 9:22 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

Джейк беше един от новите "деца" пристигнали в града.Симънс се покатери по скалите и седна на тях.Момчето стоеше и наблудаваше залеза на печащото слънце.Поредният ден почти се бе изнизал като препускащ велосипедист на състезание."Тийнейджърът" изпита глад, но наоколо нямаше жива душа.По едно време от храстите се чу шум.С бързи движения,Джейк зграбчи нещото в храстите и започна да пие от кръвта му.След като се нахрани,видя че това е било катерица паднала от близкото дърво.Симънс продължаваше да пие,докато глада му не отмина и остави горкото животно на земята,върна се на скалите и усети нечие присъствие..
- Трябваше да изчакам още малко! - засмя се той,а зад него ...

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

3Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 17, 2010 2:21 pm

Джейн Грей

Джейн Грей
Демон
Демон

-Явно е така! - казах аз на момчето, стоящо на скалите с гръб към мен.
Огледах пейзажа. Слънцето току що залязваше, а залезът озаряваше скалите. Отидох и седнах до него.
-Как се казваш? - попитах аз.
С периферието си го огледах от глава до пети. Подсмихнах се на собствените си мисли и погледнах напред. Докато чаках отговора на въпроса си, погледа ми блуждаеше някъде и аленочервените и оранжеви последни лъчи на слънцето.

4Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Апр 18, 2010 2:19 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

- Джейк,Джейк Симънс - усмихна се вампира
- Ами ти ? - Симънс усети нещо странно в момичето,нещо мистично,което му допадна.
- Аз съм Джейн,Джейн Грей - отвърна тя
- От кога си в града ? - попита отново Джейк.
Слънцето залезе с думите на вампира,който чакаше отговор от момичето

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

5Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Апр 18, 2010 6:00 am

Джейн Грей

Джейн Грей
Демон
Демон

-От кога си в града ? - попита ме Джейк
Слънцето току що залезе. Виждаха се само отразените лъчи зад хълма. Зареях поглед надалеч и реших да отговоря.
-От доста отдавна! - засмях се аз.
-Ами ти откога си тук? - попитах.
Скръстих ръце, прехапах устна и зачах отговора на въпроса си...

6Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Апр 18, 2010 6:04 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

- Не много време,но ми се струва,че е от век - засмя се и Крис
- Със сестра ми се преместихме тук,но тя замина,а аз останах - продължи той
- Имаш ли брат или сестра? - Дженкинс и Грей прекараха цяла вечер в разговори и скоро слънцето отново взе да се показва...Очите на вампирът почервеняха...
- Очите ти ... - заговори Джейн изплашено
- Оу,това е от светлината.... - Кристофър се чудеше как да се измъкне от тази ситуация

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

7Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Апр 18, 2010 9:38 am

Джейн Грей

Джейн Грей
Демон
Демон

Сигурно прекарахме цяла вечер в разговори. Слънцето започна да се показва отново и аз погледнах към Крис. Очите му изведнъж почервеняха.
-Очите ти ... - заговорих изплашено
-Оу,това е от светлината.... - отвърна Крис.
-Ами ти имаш ли братя или сестри? - попитах аз, за да разсея ситуацията.

8Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Апр 18, 2010 10:33 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

- Имам .. - отвърна той и продължи да гледа изгрева.
Дженкинс седеше и гледаше изгрева,замечтан за родният му град
- Ами ти ? - запита Крис,чакайки нещо да се случи.И ето на,случи се.Очите му отново кървясаха.Кристофър отново почувства глад,а не знаеше как да се измъкне от момичето.
- Би ли ме извинила за малко?! - запита вампира,но вече не сдържаше глада си и направо стана и за миг изчезна.След около минута се върна и отново седна до Джейн,чакайки отговора й.

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

9Скалите... Empty Re: Скалите... Вто Апр 20, 2010 7:30 am

Мелиса Джеймс

Мелиса Джеймс
Вампир
Вампир

Мелиса дойде на скалите,защото прекалено се задушаваше в тази къща пълна със спомени.Слънцето тъкмо залазваше и тя седна на един камък и се загледа в прекрасния залез.Замисли се за всички неща които е преживяла през последните 17 години.Тя беше прекарала цялото това време в издирване на жената която я е превърнала в такова чудовище.Макар и понякога да смяташе,че да си вампир е нещо хубаво тя винаги знаеше,че е отнела много човешки живота.Замисли се,защо се върна в Мистик Фолс и веднага си отговори на въпроса.Тук е,защото иска да намери още вампири като нея.Докато Мел мислеше и си спомняше някои преживявания зад нея се прокрадна някаква сянка и тя веднага се обърна,но сянката вече я нямаше.
-Блекии!-каза гласът и Мелиса започна да гледа на всички посоки.-Блекии не ме ли виждаш?-попита я гласът
-Покажи се!-извика тя
-Ето ме!-от една скала се показа един висок мъж.
-Кой си ти?
-Няма значение.-каза той
-Какво искаш?
-Искам да се позабавляваме малко.-той хвана Мелиса и се опита да я целуне,но тогава тя му извъртя раката и го погледна в очите.Мъжът започна да крещи и Мелиса спря.Тя изчезна мисториозно.

10Скалите... Empty Re: Скалите... Сря Апр 21, 2010 5:11 am

Джейн Грей

Джейн Грей
Демон
Демон

-Ами имам двама братя. - казах аз и го погледнах право в очите.
Вече не бяха червени.
-Очите ти вече са наред, а? - попитах аз.
-Мхм. - отвърна Крис и кимна с глава.
-Ходил ли си на малката поляна в гората на Мистик Фолс? - попитах аз.
-Ами не.
-Какво ще кажеш да отидем там?

11Скалите... Empty Re: Скалите... Чет Апр 22, 2010 2:01 pm

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

-Какво ще кажеш да отидем ? - питаше Джейн
- Съжалявам,но трябва да тръгвам. - продължи Крис
Очите на момчето отново бяха станали кърваво червени,а зъбките почнаха да се показват.
- Съжалявам,но трябва да тръгвам... - повтори той,стана и замина
- но... - момичето се опита да го спре,но не постигна резултат
От далечината се чуваше шум,а на Дженкинс му замириса на вампир.Момчето бързо се нахрани с една сърна,която беше съвсем близо и се запъти към вампира.(Мелиса)

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

12Скалите... Empty Re: Скалите... Пет Апр 23, 2010 8:35 am

Мелиса Джеймс

Мелиса Джеймс
Вампир
Вампир

Бях ужасно гладна и реших да си намеря храна.Толкова дълго бях варвяла,че не усетих как съм стигнала до скалите.Там имаше едно момче което беше с гръб и правеше нещо.Аз пристъпих тихо зад него,но той ме чу и се обърна светкавично.Когато го видях в лице той държеше едно живоно и пиеше кръвта му.Тогава очите ми станаха червени при вида на кръв и се облизах.
-Коя си ти?-попита той с дрезгав глас.
-Мелиса.-отвърнах му аз като не спирах да гледам животното.-Бях тръгнала на лов,но ти ме изпревари.-аз посочих сърната
-Съжелявам.Имах нужда.-отвърна той като пусна жертвата си.-Аз съм Джейк междо другото.
-Още едно вампирче.От кога си тук Джейк?..

13Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 24, 2010 1:18 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

- Ами може да се каже,че съм тук от една година умножена по хиляда - засмя се Джейк
- Ами ти....ъ... - момчето зацепна
- Казвам се Мелиса - засмя се Джеймс
- Ахам,а от колко време си тук? - зазпита Дженкинс и седна на скалата,като хвърли животното надоло.
Докато вампира чакаше отговора си,очите му се оправиха и всичко стана,както си беше...

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

14Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 24, 2010 1:31 am

Мелиса Джеймс

Мелиса Джеймс
Вампир
Вампир

-Няколко дни.-Аз говорех без да го гледам.Само следях животното и много ми се прииска да пийна малко.
-Какво има?-попита ме вампирът.
-Аа....Нищо.-казах таз и се засмях.Жаждата ме изгаряше от вътре,но аз не и обръщах внимание."После ще се нахраниш"!Казвах си аз.
-Значи не познаваш града?
-Ха...Разбра се,че го познава.Та тук съм израстнала.Просто не бях от много време в града.-Очите ми си оставаха червени и аз започнах да стиска юмруци в рака,защото не издържах.
-От колко време не си пила?-попита ме той сякаш разбра,че ми трябва кръв.
-Седмица.-отвърнах аз и се усмихнах иронично
-Леле!-отбеляза той
-Ще се оправя.-казах аз.-На колко си?....

15Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 24, 2010 1:51 am

Кристофър Дженкинс

Кристофър Дженкинс
Вампир
Вампир

- На 116 - отвърна той и продължи..
- Това са вампирските ми години,а човешките ми са 18...
- Аз не съм пил от вчера вечерта,но преди малко наваксах. - Джейк се стрелна надоло към животното и го взе,като го върна и предложи на момичето да си пийне.
- Пийни си ...
- Вампирите не бива да стоят долго без кръв. - Дженкинс потдаде сърната на момичето.

http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

16Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Апр 24, 2010 2:07 am

Мелиса Джеймс

Мелиса Джеймс
Вампир
Вампир

-Много си мил.-казах аз и взех сърната.Впих зъбите си и усетих кръвта и.Тя беше невероятно засищащта.Аз я изцедих до край и я хфърлих.Очите ми вече станаха нормални.
-Как се чустваш?-попита ме той
-Много по добре.Благодаря!-аз се усмихнах.-Аз съм на 201,а човешките ми са 20..
-Ти не си ли ходил никъде извън този град?...

17Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Май 08, 2010 8:34 am

Роуз Хатауей

Роуз Хатауей
Човек
Човек

Вървях безцелно, знаех, че съм излязла извън пределите на града.Трябваше ми време, за да си събера мислите.Напоследък това се случваше рядко.Прашният път се издигаше все по-нависоко, а аз безрасъдно го следвах, водена от любопитството си.
В мига, в който прекрачих огромния камък, застанал на пътя ми, се озовах на най-прекрасното място.
Може би беше смешна ирония, че точно сега слънцето залязваше, но сякаш бях влязла в онези картички с нереални снимки.Седнах на един огромен плосък камък, почти на края на скалите.Бегло се замислих, че всъщност мога лесно да падна от тук.Обгърнала коленете си с ръце, се загледах право в далечината, като се оставих на топлината на слънцето.
Стреснах се, щом чух звуците от нечии стъпки зад мен.Може би ми се бе причуло.Кой идваше тук...

18Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Май 08, 2010 8:56 am

Мат Еванс

Мат Еванс
Вампир
Вампир

Ето,че отново бях на скали,само че този път не бяха същите.Трябваше малко да разнообразя.Вярно,че бях обещал на Елена да се видим по-късно,но исках да си почина малко от желанието за кръвта и.Щом се качих забелязах момиче,но от това разстояние не можех да разбера дали е човек или.. нещо друго.Разбрах,че е усетила приближаването ми,защото пулсът и се усили.Дам,човек е!Приближих се до нея и седнах на камъка.
-Здрасти!Хубава гледка,нали?-казах като гледах само напред към хоризонта

19Скалите... Empty Re: Скалите... Съб Май 08, 2010 10:22 am

Роуз Хатауей

Роуз Хатауей
Човек
Човек

Слава богу.Беше човек.
-Здрасти!Хубава гледка, нали?-попита ме той, след като седна на камъка.
Беше момче, не много по-голямо от мен.Бегло се зачудих какво ще прави на такова затънтено място някой... някой.
-Здравей.-отговорих му.-Да, стахотна е.
Отново зареях поглед напред, като слънцето блестеше в очите ми.Реших, че ще е по-добре да завържа някакъв разговор, вместо да мълчим така.
-Е,-подхванах.-Какво те води насам?
Той се обърна към мен и ме погледна.
-О!-премигнах.-Съвсем забравих, извинявай.Аз съм Роуз.
Подадох ръката си на непознатия.

20Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Май 09, 2010 3:19 am

Мат Еванс

Мат Еванс
Вампир
Вампир

-Аз съм Мат,Мат Еванс,приятно ми е!-казах и щом поех ръката и за да се здрависаме осъзнах колко лоша идея е да седя на осамотено място с човек,отново!Явно не се бях поучил от грешката си.Но осъзнах,че все още не съм пуснал ръката и и я гледам странно,затова бързо я пуснах и се усмихнах извинително.
-Е,Роуз,какво правиш тук толкова късно?

21Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Май 09, 2010 3:33 am

Роуз Хатауей

Роуз Хатауей
Човек
Човек

-Планирам бънджи скокове от скалите.-отговорих, клатейки глава положително.Мат ме изгледа шашнато.
-Шегувам се.-засмях се.-Ами... не знам.Трябваше да отида някъде далеч от града... и се озовах тук.Всъщност не знам колко време съм ходила.Късмет, че попаднах на залеза.
Осъзнах, че мисля на глас и прехапах устни.Сигурно вече ме бе сметнал за луда, още повече, че съм извървяла цалото разстояние пеша.
-Ами ти? Като те гледам, не си тръгнал на поход.-пошегувах се.

22Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Май 09, 2010 9:16 am

Мат Еванс

Мат Еванс
Вампир
Вампир

-Ами..честно казано исках да избягам!-казах като последното го прошепнах така,че само тя да ме чуе и леко се наведох към нея.Разбира се,оказа се много лоша идея,затова отново се отдалечих.Боже,как ми липсваше да съм човек,но не съм много подходящ да споменвам Бог.
Вече започваха да се виждат първите звезди и слънцето заминаваше към другата част на планетата.

23Скалите... Empty Re: Скалите... Нед Май 09, 2010 10:59 am

Роуз Хатауей

Роуз Хатауей
Човек
Човек

Потреперих, но така и не разбрах дали беше от внезапния бриз, който донесе здрачът, или от него, изведнъж толкова близо.
Наързо се окопитих.
-Да избягаш.-повторих и се подсмихнах.Звучеше ми познато.-От какво по-точно, ако не е тайна?
Погледнах го усмихната, а след това отново погледнах към хоризонта.Беше толкова странно, че почти бях забравила как изглежда небето, когато има звезди.Беше почти невъзможно да се видях при всички светлини на града.

24Скалите... Empty Re: Скалите... Пон Май 10, 2010 11:26 am

Мат Еванс

Мат Еванс
Вампир
Вампир

-Ами..да.Понякога ми идва малко в повечко всичката тази шумотевица,а уж съм от купонджиите-обясних и се засмях.Изведнъж телефона ми извъня.Погледна на дисплея-беше Елена.
-Извини ме за малко-казах и се отдалечих от Роуз.След няколко минути,щом приключих с разговора се върнах и отново седнах до момичето.

25Скалите... Empty Re: Скалите... Пон Май 10, 2010 3:24 pm

Роуз Хатауей

Роуз Хатауей
Човек
Човек

-А, ясно.-казах.-И купонджиите се изморяват, а?-пошегувах се.
Аз лично не се считах за голяма купонджийка, въпреки, че повечето ми действия се определяха като такива.
Телефонът на Мат иззвъня.
-Извини ме за малко.-каза той.Аз кимнах.След минути се върна и седна до мен.
-Не те ли притеснява?-попитах.Той ме изгледа странно.-Да седиш тук нощем... с някаква непозната.-поясних и му смигнах.-Може да е откачена убийца.
Засмях се.Понякога имах доста извратено чувство за хумор.Не че аз бих могла да направя каквото и да е на когото и да е.Това бе друг въпрос.

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите