Засмях се с него.Ако не друго, бе мил и не бе от онези нахални момчета, с които лошо ти се пишеше, ако останете насаме.
-Да, защо не.-казах и се изправих, като изтупах дънките си от това, че бях стояла на скалата.Погледнах за последен път към звездите.Тази вечер определено не ми се прибираше.Кой знае, можеше да се уговоря с някой да наминем през някой клуб.
-Къзе ще ходим?-усмихнах се.Не бях сигурна, но трябваше ли да е странно това, че изобщо не се страхувах да стоя с този непознат сама? По принцип не бях такава, не знам какво ми ставаше.
