Бях тичал поне около час, без да знам къде отивам, докато не стигнах една рекичка.
- Никога не е излишна малко тренировка! - казах си аз и скочих върху течащата вода.И тогава, цялата река замръзна, и дори трастиката около нея.- Време е да пробвам нещо ново!
Затворих очи и започнах да мисля за най-спокойното място за което се сещах, едни прекрасен водопад в Перу, на който съм ходил десетки пъти. След това рязко отворих очи и от водата пред мен започнаха да излизат ледени късове, не по точно колони, които бяха със заострени върхове. Беше невероятно, от замързналата вода изкачаха тези страхотни "колове", които започнаха да излизат от цялата река. А щом слънчевата всетлина се отразеше в тях, се образуваше нещо като малка дъга от всяко от тях и когато се слееха 2 или повече от тези дъги, ставаше много красиво. Но те не бяха само за красота, не далеч не бяха само за красота, те бяха смъртоносно оръжие, бяха толкова остри тези тяхни върхове, че и лек допир до тях, можеше да те пореже.
- А сега да го направим малко по ефектно! - казах си аз и се разсмях. След миг всичките тези ледени колони се бяха разбили и във всички посоки летяха ледени късове, като стъкла, но много по-остри от тях.Ако имаше нещо в радиосът им, определено щеше да стане на решето, просто нямаше как да не измъкнеш от това. След кратката тренировка се качих на едно от близките дървета и притворих очи, не че ми се спеше, ами просто имах нужда от кратка почивка, това умражнение ми коства много енергия и ми трябваше време за да я възстановя.